облека
[obɫɛˈkɤ]
облека значение:
1. (пряко) Поставям дрехи върху тялото на някого или върху своето собствено тялото.
2. (преносно) Покривам изцяло повърхността на нещо с друг материал; облицовам или обгръщам.
3. (преносно) Придавам форма, израз или въплъщение на мисъл, идея или чувство (често в съчетание с „в думи“, „във форма“).
- Ударение
- облека̀
- Част на речта
- глагол
- Сричкоделение
- об-ле-ка
- Вид
- свършен
- Преходност
- преходен
- Спрежение
- I спрежение
- Възвратна форма
- облека се
- Видова двойка
- обличам
Примери за използване на облека
(пряко)
- Трябва да облека детето за училище.
- Ще се облека топло, защото навън е студено.
(преносно)
- Решиха да облекат стените с дървена ламперия.
- Мъглата облече върха на планината.
(преносно)
- Трудно ми е да облека чувствата си в думи.
- Авторът успя да облека абстрактната идея в конкретен образ.
Антоними на облека
Как се пише облека
Думата съдържа променливо Я. В основната форма (1 л., ед.ч., сег. време) се пише и изговаря Е (облека). В минало свършено време, когато ударението е върху корена и следващата сричка не съдържа 'е' или 'и', се пише Я (облякох, облякъл). Пред срички с мека гласна 'е' или 'и' се запазва Е (облече, облекли).
Етимология
Произход:Праславянски
Оригинална дума:*obvelkǫ
Произлиза от праславянския корен *obvelkǫ, съставен от префикса *ob- (около, отвсякъде) и глагола *velkǫ (влека, дърпам). Първоначалното значение е „навивам около“, „обвивам“.
Употреба
Чести словосъчетания:
- облека се топло
- облека в думи
- облека в дрипи
- облека униформа
Фразеологизми:
- облека се в търпение
- облека (някого) от игла до конец