Енциклопения на българския език

съблазнителка

[sɐblɐznitɛlkɐ]

съблазнителка значение:

1. (пряко) Жена, която изкушава, прелъстява или привлича силно някого (обикновено с чар или хитрост).
Ударение
съблазнѝтелка
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
съб-лаз-ни-тел-ка
Род
женски
Мн. число
съблазнителки
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на съблазнителка

(пряко)
  • В романа тя е представена като фатална съблазнителка, която разбива сърцата на мъжете.
  • Тя влезе в ролята на съблазнителка, за да изкопчи тайната от него.

Синоними на съблазнителка

Как се пише съблазнителка

Основната гласна в корена е ъъблазън).

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:съблазнител
Женски род на съществителното 'съблазнител', образуван с наставката '-ка'. Коренът е свързан със старобългарския глагол *съблазнити*.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • фатална съблазнителка