Енциклопения на българския език

счукване

[ˈst͡ʃukvanɛ]

счукване значение:

1. (Кулинария / Бит) Раздробяване на твърди продукти (ядки, подправки, чесън) чрез удари, обикновено в хаванче.
2. (Разговорно) Лек удар или сблъсък, допиране на предмети един в друг (напр. чаши при наздравица или лека катастрофа).
3. (Медицина) Нараняване или счупване на кост (в някои диалекти или разговорна реч).
Ударение
счу̀кване
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
счук-ва-не
Род
среден
Мн. число
счуквания
Вид
несвършен
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на счукване

(Кулинария / Бит)
  • Рецептата изисква ситно счукване на орехите.
  • При счукването на чесъна се отделя силен аромат.
(Разговорно)
  • Чу се веселото счукване на чашите.
  • Имаше леко счукване между двете коли на паркинга.
(Медицина)
  • Падането доведе до лошо счукване на лакътя.

Как се пише счукване

Пише се с с отпред, тъй като представката е пред беззвучна съгласна (ч). Съгласната с не се променя на з.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:чукам
Префикс 'с-' + глагола 'чукам' (удрям леко, тропам). Сродна с общославянски звукоподражателни корени.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • счукване на орехи
  • счукване на чаши
  • пътно счукване