Енциклопения на българския език

ступор

[ˈstupor]

ступор значение:

1. (медицина) Състояние на пълна неподвижност, липса на реакции към външни дразнители и потиснатост на психичните функции (често при кататония или тежка депресия).
2. (преносно) Състояние на крайно удивление, шок или невъзможност за действие поради силна емоция.
Ударение
сту̀пор
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
сту-пор
Род
мъжки
Мн. число
ступори
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на ступор

(медицина)
  • Пациентът изпадна в кататонен ступор и престана да говори.
  • Лекарите се опитват да го извадят от състоянието на ступор.
(преносно)
  • Новината ме остави в пълен ступор.
  • Гледаше в ступор разрушенията след бурята.

Антоними на ступор

Как се пише ступор

Грешни изписвания: стопор, ступур
Думата се пише с у в първата сричка. Да не се бърка с техническия термин стопор (спирач).

Етимология

Произход:Латински
Оригинална дума:stupor
Директна заемка от латинската медицинска терминология: *stupor* означава вцепенение, безчувственост, зашеметяване.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • емоционален ступор
  • кататонен ступор
  • изпадам в ступор

Популярни търсения и запитвания за ступор