Енциклопения на българския език

строене

[stroˈɛnɛ]

строене значение:

1. (строителство) Процес на изграждане на сграда, съоръжение или друга конструкция; строителство.
2. (военно дело/спорт) Подреждане на хора в редица или определен ред (строй).
Ударение
строѐне
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
стро-е-не
Род
среден
Мн. число
строения
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на строене

(строителство)
  • Строенето на новия мост ще отнеме две години.
(военно дело/спорт)
  • Сержантът заповяда бързо строене на плаца.

Антоними на строене

Как се пише строене

Грешни изписвания: стройене, струене
Пише се с е след гласната о, без 'й'.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:строити
Отглаголно съществително от 'строя'. Праславянски корен *strojь (ред, порядък, строеж).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • строене на къща
  • незаконно строене