Енциклопения на българския език

странно

[ˈstrano]

странно значение:

1. (пряко) По начин, който предизвиква учудване; необичайно, чудато.
2. (преносно) Форма за среден род, единствено число на прилагателното 'странен'.
Ударение
стра̀нно
Част на речта
наречие, прилагателно име
Сричкоделение
стран-но
Род
среден
Мн. число
странни (за прил.)
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на странно

(пряко)
  • Той се държа много странно по време на срещата.
  • Всичко това звучи твърде странно, за да е истина.
(преносно)
  • Това беше едно странно явление.
  • Детето имаше странно изражение на лицето.

Антоними на странно

Как се пише странно

Грешни изписвания: страно

Думата се пише с двойно н, защото е образувана от прилагателното странен, чийто корен завършва на н (стран-) и наставката за среден род или наречие започва с н (-но).

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:страньнъ
Произлиза от старобългарската дума 'страньнъ' (чужд, странник), която е производна на 'страна'. Първоначалното значение е свързано с нещо, което идва от чужда страна, следователно е непознато и необичайно.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • звучи странно
  • изглежда странно
  • странно съвпадение

Популярни търсения и запитвания за странно