Енциклопения на българския език

обичайно

[obiˈt͡ʃajno]

обичайно значение:

1. (общо) По начин, който се случва често, според установения ред или навик; както обикновено.

Ударение: обича̀йно
Част на речта: наречие
Сричкоделение: о-би-чай-но
Род: няма
Мн. число: няма

Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на обичайно

(общо)

Обичайно закусвам в седем часа.
Срещите протичат обичайно в спокойна атмосфера.

Синоними на обичайно

обикновено, по навик, често, редовно, традиционно

Антоними на обичайно

необичайно, рядко, извънредно

Как се пише обичайно

Грешни изписвания: обичайну, убичайно, обйчайно, обичъйно, обичаино

Думата е наречие, образувано от среден род на прилагателното 'обичаен', и завършва на -о.

Етимология

Произход:Старобългарски

Оригинална дума:обичаи

Произлиза от съществителното 'обичай' (навик, традиция), което идва от глагола 'обиквам' (да свикнеш с нещо).

Употреба

Чести словосъчетания:

както обичайно
звучи обичайно

Популярни търсения и запитвания за обичайно

какво е обичайно, обичайно или обичайну, обичайно или убичайно, обичайно или обйчайно, обичайно или обичъйно, обичайно или обичаино, обичайну или убичайно, обичайну или обйчайно, обичайну или обичъйно, обичайну или обичаино, убичайно или обйчайно, убичайно или обичъйно, убичайно или обичаино, обйчайно или обичъйно, обйчайно или обичаино, обичъйно или обичаино