чудато
[t͡ʃuˈdatɔ]
- Ударение
- чуда̀то
- Част на речта
- наречие, прилагателно име
- Сричкоделение
- чу-да-то
- Род
- среден
Как се пише чудато
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:чудо
Произлиза от съществителното 'чудо'. Наставката '-ат' (както в 'крилат', 'брадат') придава значение на притежаване на качество в голяма степен или специфичен характер.
Употреба
Чести словосъчетания:
- изглежда чудато
- облечен чудато