Енциклопения на българския език

стража

[ˈstraʒɐ]

стража значение:

1. (военно дело/сигурност) Въоръжена група от хора, назначена да охранява някого или нещо; караул.
2. (дейност) Самото действие по пазене, бдене.
Ударение
стра'жа
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
стра-жа
Род
женски
Мн. число
стражи
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на стража

(военно дело/сигурност)
  • Нощната стража обикаляше крепостните стени.
  • Императорската стража стоеше неподвижно пред двореца.
(дейност)
  • Войниците се сменяха на стража на всеки два часа.

Как се пише стража

Грешни изписвания: стражъ, Стръжа

Съществително от женски род, завършва на . Да не се бърка с страж (м.р.), което означава отделен пазач.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:стража
От праславянски *storža, свързано със 'стерега' (пазя). Сродно с руското 'стража'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • почетна стража
  • нощна стража
  • стоя на стража
Фразеологизми:
  • стоя на стража

Популярни търсения и запитвания за стража

стража : правопис, синоними и значение на думата в българския език | Тълковен речник | Тълковен речник