Енциклопения на българския език

бдене

[ˈbdɛnɛ]

бдене значение:

1. (пряко) Състояние, при което човек не спи; стоене буден, обикновено с цел пазене или грижа.
2. (религия / обществен живот) Ритуално или обществено събитие, при което хора стоят будни през нощта (или продължително време) за молитва или в знак на почит/протест.
Ударение
бдѐне
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
бде-не
Род
среден
Мн. число
бдения
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на бдене

(пряко)
  • Многочасовото бдене над болното дете изтощи майката.
(религия / обществен живот)
  • Гражданите организираха мълчаливо бдене със свещи в памет на жертвите.

Синоними на бдене

Антоними на бдене

Как се пише бдене

Грешни изписвания: бдение
Дублетна форма на бдение. И двете са правилни, като бдене е по-характерно за самото действие като процес, а бдение често се използва за ритуала.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:бъдѣти
От старобългарския глагол бъдѣти (да бъда буден), който е когнат със санскритското bodhati (буди се).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • нощно бдене
  • мълчаливо бдене
  • всенощно бдене

Популярни търсения и запитвания за бдене