Енциклопения на българския език

караул

[kɐrɐˈuɫ]

караул значение:

1. (военно дело) Въоръжена стража, назначена за охрана на военни обекти, знамена или лица.
2. (военно дело) Мястото, където стои стражата (постът).
Ударение
карау̀л
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
ка-ра-ул
Род
мъжки
Мн. число
караули
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на караул

(военно дело)
  • Войниците се смениха на караул точно в полунощ.
  • Назначиха го в караула за охрана на складовете.
(военно дело)
  • Пред караула имаше бариера.

Синоними на караул

Как се пише караул

Грешни изписвания: каравул, къраул, каръул, караол
Думата се изписва с у (караул), а не с 'в' както е в оригиналната турска дума.

Етимология

Произход:Турски
Оригинална дума:karavul
От турски 'karavul', което произлиза от монголски 'qaraul' (стража, наблюдател).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • почетен караул
  • нощен караул
  • началник на караула
Фразеологизми:
  • стоя на караул
караул : правопис, синоними и значение на думата в българския език | Тълковен речник | Тълковен речник