Енциклопения на българския език

седя

[sɛˈdʲɤ]

седя значение:

1. (пряко) Намирам се в положение, при което тялото опира на седалището си, а трупът е изправен; заемам място на стол, пейка и др.
2. (преносно) Пребивавам някъде, оставам на едно място без да правя нещо конкретно или чакайки.
3. (разговорно) За дреха: пасва, стои добре върху тялото.
Ударение
седя̀
Част на речта
глагол
Сричкоделение
се-дя
Вид
несвършен
Преходност
непреходен
Спрежение
II спрежение
Видова двойка
поседя
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на седя

(пряко)
  • Той седи на стола и чете вестник.
  • Цял ден седя пред компютъра.
(преносно)
  • Не мога да седя и да чакам, трябва да действам.
  • Колата седи в гаража от месеци.
(разговорно)
  • Тази рокля ти седи чудесно.

Антоними на седя

Как се пише седя

Грешни изписвания: сидя
Променливо я: във формите, където ударението не е на окончанието или следва мека сричка, 'я' преминава в 'е' (седиш, седи). Основната форма се пише с 'е' в корена.

Етимология

Произход:Индоевропейски
Оригинална дума:*sed-
Старобългарски: сѣдѣти. Произлиза от праиндоевропейския корен *sed- (седя), сродна с латинското sedere, английското sit.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • седя мирен
  • седя на тръни
  • седя със скръстени ръце
Фразеологизми:
  • седя на два стола
  • седя си на ушите

Популярни търсения и запитвания за седя

седя : правопис, синоними и значение на думата в българския език | Тълковен речник | Тълковен речник