Енциклопения на българския език

стожер

[ˈstɔʒer]

стожер значение:

1. (бита) Дървен кол в средата на гумното, за който се връзват конете или воловете при вършитба.
2. (преносно) Основна опора, най-важната личност или принцип, върху който се крепи дадена общност, организация или идея.
Ударение
сто̀жер
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
сто-жер
Род
мъжки
Мн. число
стожери
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на стожер

(бита)
  • Конете обикаляха около високия стожер в ритмичен ход.
(преносно)
  • Той беше моралният стожер на семейството в трудните моменти.

Синоними на стожер

Как се пише стожер

Грешни изписвания: стожир, Стужер
Пише се с 'е' в последната сричка.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:стожеръ
Свързано със 'стог' и 'стага'. Първичното значение е кол, около който се вършеят снопите на гумното.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • стожер на държавността
  • стожер на вярата

Популярни търсения и запитвания за стожер