Енциклопения на българския език

кол

[kɔl]
Ударение
ко'л
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
кол
Род
мъжки
Мн. число
колове
Докладвай грешка в описанието

Как се пише кол

Грешни изписвания: кул

Думата се пише с о. Проверката се прави чрез формите, в които гласната е под ударение или чрез сродни думи, където ясно се чува „о“ (напр. ко̀лове).

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:колъ
Наследена от праславянската форма *kolъ, която произлиза от индоевропейския корен *kel- (бия, сека). Първоначалното значение е „отсечен клон, заострено парче дърво“.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • осиков кол
  • забивам кол
  • набивам на кол
Фразеологизми:
  • стоя като кол
  • ни лук ял, ни лук мирисал, ни на кол видял
  • разчитам като на гнил кол

Популярни търсения и запитвания за кол