Енциклопения на българския език

старица

[stɐˈritsɐ]

старица значение:

1. (общо) Жената в напреднала, старческа възраст.
2. (география) Изоставено речно корито (меандър), което се е превърнало в езеро след промяна на течението на реката.
Ударение
старѝца
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
ста-ри-ца
Род
женски
Мн. число
старици
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на старица

(общо)
  • Белокоса старица седеше на пейката пред къщата.
  • Помогнах на една старица да пресече улицата.
(география)
  • Езерото Сребърна е разположено в бивша старица на река Дунав.
  • Риболовът в речните старици е много популярен.

Синоними на старица

Антоними на старица

Как се пише старица

Грешни изписвания: старитса, стърица, старйца
Думата се пише с ц, а не с комбинация от т+с.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:старъ
Произлиза от общославянския корен за 'стар' + умалителна или женска наставка '-ица'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • самотна старица
  • речна старица
  • прегърбена старица
старица : правопис, синоними и значение на думата в българския език | Тълковен речник | Тълковен речник