Енциклопения на българския език

девойка

[dɛˈvɔjkɐ]

девойка значение:

1. (пряко) Лице от женски пол в периода между юношеството и зрелостта; младо момиче, което вече не е дете, но все още не е встъпило в брак (в традиционния смисъл).
Ударение
дево̀йка
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
де-вой-ка
Род
женски
Мн. число
девойки
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на девойка

(пряко)
  • Красива девойка с дълга руса коса мина покрай нас.
  • Група девойки пееха народни песни на мегдана.

Синоними на девойка

Антоними на девойка

Как се пише девойка

Грешни изписвания: дивойка, девоика, девуйка

Думата се пише с е в първата сричка (проверка: дева) и с й (и-кратко), а не с и, тъй като следва съгласна буква (к).

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:дѣва
Произлиза от праславянската форма *děvъka, умалителна форма на *děva (дева). Коренът се свързва с индоевропейското *dʰeh₁- (суча, кърмя), като първоначалното значение е било „кърмаче“ или „млада жена, способна да кърми“, но по-късно се специализира като „младо момиче, девица“.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • млада девойка
  • стройна девойка
  • срамежлива девойка