Енциклопения на българския език

Стара

[ˈstarɐ]

Стара значение:

1. (география / топонимия) Част от собствени имена на географски обекти (градове, планини, реки), означаваща 'древен' или 'бивш'.
2. (общо) Женски род на прилагателното 'стар'. Която е живяла много години или съществува отдавна.
Ударение
Ста̀ра
Част на речта
прилагателно име
Сричкоделение
Ста-ра
Род
женски
Мн. число
стари
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на Стара

(география / топонимия)
  • Той е роден в Стара Загора.
  • Стара планина разделя България на две части.
  • Селото се намира край Стара река.
(общо)
  • Тя е стара приятелка на семейството.
  • Тази къща е много стара.

Синоними на Стара

Антоними на Стара

Как се пише Стара

Грешни изписвания: стара, Стъра
Когато е част от съставно географско име, се пише с главна буква. Като обикновено прилагателно се пише с малка.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:старъ
Наследствена дума от праславянски *starъ. Сродна със санскрит sthirá- (твърд, як).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • Стара Загора
  • Стара планина
  • Стара река
  • стара мома
Фразеологизми:
  • Стара чанта
  • Стара пушка

Популярни търсения и запитвания за Стара