спомен
[ˈspɔmɛn]
спомен значение:
1. (психология) Възпроизвеждане в съзнанието на образи, преживявания или факти от миналото; памет за нещо отминало.
2. (общо) Предмет, който се пази, за да напомня за някого или нещо.
3. (литература) Литературен жанр (обикновено в мн.ч. - мемоари), описващ събития, в които авторът е участвал.
- Ударение
- спо̀мен
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- спо-мен
- Род
- мъжки
- Мн. число
- спомени
Примери за използване на спомен
(психология)
- Споменът за детството го изпълваше с носталгия.
- Нямам ясен спомен какво се случи онази вечер.
(общо)
- Пазя този часовник като скъп спомен от дядо ми.
- Купихме си магнит за хладилник за спомен от пътуването.
(литература)
- В своите спомени писателят разказва за войната.
Синоними на спомен
Антоними на спомен
Как се пише спомен
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:спълменъ / помьнѣти
Произлиза от корена *men-/*mon- (мисля, помня) с представка *съ-* (с-). Свързано с глагола 'помня'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- за спомен
- блед спомен
- незабравим спомен
- навявам спомени
Фразеологизми:
- остана само спомен