Енциклопения на българския език

памет

[ˈpamɛt]

памет значение:

1. (психология) Способност на съзнанието да запомня, съхранява и възпроизвежда информация и минал опит.
2. (информатика) Устройство или среда в компютърна система, където се съхраняват данни за обработка.
3. (култура) Спомен за починал човек или за минало събитие; признателност на поколенията.
Ударение
па̀мет
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
па-мет
Род
женски
Мн. число
памети (рядко, спец.)
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на памет

(психология)
  • Той има фотографска памет и помни всеки детайл.
  • С възрастта паметта започва да отслабва.
(информатика)
  • Компютърът се нуждае от повече оперативна памет (RAM).
  • Външна памет.
(култура)
  • Издигнаха паметник в памет на загиналите войни.
  • Вечна му памет!

Синоними на памет

Антоними на памет

Как се пише памет

Грешни изписвания: памед, пъмет
Думата завършва на . При проверка членуваме: паметта (чува се Т), а не памедта.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:памѧть
Наследена от старобългарската *памѧть*, която е свързана с глагола *помнити (помня). Има индоевропейски корен *men- (мисля).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • къса памет
  • оперативна памет
  • зрителна памет
  • в памет на
Фразеологизми:
  • по памет

Популярни търсения и запитвания за памет