солен
[soˈlɛn]
солен значение:
1. (Кулинария/Химия) Който съдържа сол; който има вкус на сол.
2. (Преносно/Разговорно) Който струва много скъпо; с висока цена (за глоба, сметка, покупка).
3. (Преносно) Който съдържа неприлични намеци, циничен или груб (за език, шега).
- Ударение
- солѐн
- Част на речта
- прилагателно име
- Сричкоделение
- со-лен
- Род
- мъжки
- Мн. число
- солени
Примери за използване на солен
(Кулинария/Химия)
- Супата е прекалено солена.
- Предпочитам солени бисквити пред сладки.
(Преносно/Разговорно)
- Ремонтът на колата ми излезе доста солен.
- Наложиха му солена глоба за нарушението.
(Преносно)
- Той разказваше солени вицове, които не се харесаха на дамите.
Синоними на солен
Антоними на солен
Как се пише солен
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:соль
Наследствена дума от старобългарски и праславянски произход (*solь), сродна с латинското 'sal'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- солена вода
- солена глоба
- солени пръчици
Фразеологизми:
- излиза ми солено