смутен
['smutɛn]
смутен значение:
1. (Пряко) Който се характеризира със смут, безредици, бунтове или обществено напрежение.
2. (Психология) Който изразява или съдържа безпокойство, неяснота или душевна тревога (често се използва и формата 'смущѐн', но 'смỳтен' може да носи нюанс на неяснота/мъглявост).
- Ударение
- смùтен
- Част на речта
- прилагателно име
- Сричкоделение
- сму-тен
- Род
- мъжки
- Мн. число
- смутни
Примери за използване на смутен
(Пряко)
- Живеем в смутни времена, изпълнени с несигурност.
- След преврата настъпи дълъг и смутен период за държавата.
(Психология)
- Той имаше някакъв смутен спомен за случилото се.
- Изпитваше смутно усещане за опасност.
Как се пише смутен
Грешни изписвания: смотен
Думата се пише с у в корена (от смут). Да не се бърка с причастието смутен/смущѐн (от смутя), въпреки че графично съвпадат, ударението и значението често ги разграничават.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:смуть
Произлиза от съществителното 'смут'. Коренът е със славянски произход, свързан със значения за мътилка, бъркотия, безредие.
Употреба
Чести словосъчетания:
- смутни времена
- смутен период
- смутен спомен