Енциклопения на българския език

смок

[smɔk]

смок значение:

1. (зоология) Общо наименование за няколко вида едри, неотровни змии от семейство Смокообразни (Colubridae), срещащи се в България (напр. смок мишкар).
2. (преносно) Човек, който пие много алкохол (разговорно).
Ударение
смо'к
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
смок
Род
мъжки
Мн. число
смокове
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на смок

(зоология)
  • В двора на къщата се припичаше голям смок.
(преносно)
  • Този човек пие като смок и никога не се напива.

Синоними на смок

Антоними на смок

Как се пише смок

Грешни изписвания: смог, смук
Думата завършва на 'к'. Да не се бърка със 'смог' (замърсен въздух). Проверка: 'смокове' (чува се 'к').

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:смъкъ
Общославянска дума (срв. руски 'смок', полски 'smok' - дракон). Произлиза от корена *smok-, свързан с глагола 'смуча' или 'плъзгам се'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • смок мишкар
  • голям смок
Фразеологизми:
  • пие като смок

Популярни търсения и запитвания за смок

смок : правопис, синоними и значение на думата в българския език | Тълковен речник | Тълковен речник