Енциклопения на българския език

смиля

[smiˈlʲa]

смиля значение:

1. (пряко) Проявявам милост, съжаление или снизхождение към някого; прощавам вина или облекчавам наказание (задължително с възвратна частица 'се').
Ударение
смиля̀
Част на речта
глагол
Сричкоделение
сми-ля
Вид
свършен
Преходност
непреходен
Спрежение
II спрежение
Възвратна форма
смиля се
Видова двойка
смилявам
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на смиля

(пряко)
  • Съдията реши да се смили над подсъдимия и намали присъдата.
  • Бог да се смили над душата му.

Синоними на смиля

Антоними на смиля

Как се пише смиля

Грешни изписвания: смеля, смйля
Коренът на думата е мил (от 'мил', 'милост'), затова се пише с и, а не с 'е'.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:милъ
Образуван от представка 'с-' и корен 'мил'. Идеята е 'да направя нещо мило', 'да погледна с милост'. Исторически свързан с чувство на симпатия и пощада.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • смиля се над някого
  • господ да се смили

Популярни търсения и запитвания за смиля