смиля
[smiˈlʲa]
смиля значение:
1. (пряко) Проявявам милост, съжаление или снизхождение към някого; прощавам вина или облекчавам наказание (задължително с възвратна частица 'се').
- Ударение
- смиля̀
- Част на речта
- глагол
- Сричкоделение
- сми-ля
- Вид
- свършен
- Преходност
- непреходен
- Спрежение
- II спрежение
- Възвратна форма
- смиля се
- Видова двойка
- смилявам
Примери за използване на смиля
(пряко)
- Съдията реши да се смили над подсъдимия и намали присъдата.
- Бог да се смили над душата му.
Антоними на смиля
Как се пише смиля
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:милъ
Образуван от представка 'с-' и корен 'мил'. Идеята е 'да направя нещо мило', 'да погледна с милост'. Исторически свързан с чувство на симпатия и пощада.
Употреба
Чести словосъчетания:
- смиля се над някого
- господ да се смили