Енциклопения на българския език

пощадя

[poʃtɐˈdʲa]

пощадя значение:

1. (общо) Проявя милост, не причиня зло, болка или смърт на някого; запазя, съхраня.
2. (преносно) Спестя някому неприятности, истината или критика, за да не го нараня.
Ударение
пощадя̀
Част на речта
глагол
Сричкоделение
по-ща-дя
Род
няма
Вид
свършен
Преходност
преходен
Спрежение
II спрежение
Видова двойка
пощадявам
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на пощадя

(общо)
  • Военачалникът реши да пощади пленниците.
  • Бурята не пощади нито една къща в селото.
(преносно)
  • Искам да те пощадя от подробностите на трагедията.
  • Критиката не пощади новия филм на режисьора.

Антоними на пощадя

Как се пише пощадя

Грешни изписвания: поштедя, пущадя, пощъдя
Коренът се пише с щ и а (променливо я), което идва от ятовата гласна (ѣ). Проверката става с 'щадя'.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:штедѣти
Свързано със старобългарския глагол за пестене, пазене. Значението се развива от 'пестя ресурс' към 'пазя живот/чувства'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • пощадя живота
  • не пощадя сили
  • пощадя чувствата
Фразеологизми:
  • не пощадя средства