Енциклопения на българския език

смилане

[smiˈlanɛ]

смилане значение:

1. (общо) Действието по раздробяване на нещо на дребни частици чрез триене, натиск или удар (напр. зърно, кафе).
2. (физиология) Физиологичен процес на преработване на храната в стомаха и червата до вещества, годни за усвояване от организма.
Ударение
смила̀не
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
сми-ла-не
Род
среден
Мн. число
смилания
Вид
несвършен
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на смилане

(общо)
  • Смилането на пшеницата се извършва в мелницата.
  • За по-добър аромат се препоръчва прясно смилане на кафето.
(физиология)
  • Ензимите играят ключова роля в смилането на храната.
  • Има проблеми със смилането поради гастрит.

Как се пише смилане

Грешни изписвания: смелане, змилане, смйлане, смилъне
Думата се пише с 'и' в корена (от смилам, а не от смеля в несвършен вид).

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:съмьлѣти
Произлиза от глагола 'смилам', който е с представка 'с-' и корен, свързан със старобългарския 'мьлѣти' (меля). Сродна с други славянски езици (руски 'молоть').

Употреба

Чести словосъчетания:
  • храносмилане
  • фино смилане
  • едро смилане