Енциклопения на българския език

храносмилане

[xrɐnoˈsmilɐnɛ]

храносмилане значение:

1. (биология) Физиологичен процес на механично и химично разграждане на храната в организма до вещества, годни за усвояване от клетките.
Ударение
храносмѝлане
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
хра-нос-ми-ла-не
Род
среден
Мн. число
няма
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на храносмилане

(биология)
  • Доброто сдъвкване на храната е първата стъпка към правилното храносмилане.
  • Ензимите играят ключова роля в човешкото храносмилане.

Синоними на храносмилане

Как се пише храносмилане

Сложните съществителни имена, чиито съставки са свързани със съединителна гласна (в случая -о-), се пишат слято.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:храна + смилам
Сложна дума, образувана от съществителното 'храна' и отглаголното съществително на глагола 'смилам'. Представлява калка на латинското 'digestio' или немското 'Verdauung'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • нарушено храносмилане
  • процес на храносмилане
  • органи на храносмилането