слънце
[ˈslɤnt͡sɛ]
слънце значение:
1. (астрономия) Централното небесно тяло в Слънчевата система, звезда, около която се върти Земята и от която тя получава светлина и топлина.
2. (метеорология) Слънчева светлина и топлина; слънчево време.
3. (преносно) Любим човек, източник на радост (често като обръщение).
- Ударение
- слъ̀нце
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- слън-це
- Род
- среден
- Мн. число
- слънца
Примери за използване на слънце
(астрономия)
- Слънцето изгрява от изток.
- Земята прави една обиколка около Слънцето за една година.
(метеорология)
- Стаята е пълна със слънце.
- Не стой много на слънце, ще изгориш.
(преносно)
- Ти си моето слънце.
- Здравей, слънце!
Как се пише слънце
Етимология
Произход:Праславянски
Оригинална дума:*sъlnьce
Умалителна форма на по-древната основа *sъln- (слънце). Сродна с латинското 'sol', немското 'Sonne', английското 'sun'. Индоевропейски произход.
Употреба
Чести словосъчетания:
- ярко слънце
- залязващо слънце
- на припек
Фразеологизми:
- ясно като слънце
- място под слънцето