Енциклопения на българския език

луна

[luˈna]

луна значение:

1. (астрономия) Естественият спътник на Земята (когато се визира конкретният небесен обект, се пише с главна буква - Луна).
2. (астрономия) Естествен спътник на която и да е планета.
Ударение
луна'
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
лу-на
Род
женски
Мн. число
луни
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на луна

(астрономия)
  • Пълната луна осветяваше пътеката.
  • Астронавтите кацнаха на Луната през 1969 година.
(астрономия)
  • Юпитер има множество луни.

Как се пише луна

Грешни изписвания: лона

Като астрономически обект се пише с главна буква (Луна), а в общ смисъл (напр. 'лунна светлина', 'гледам луната') - с малка.

Етимология

Произход:Латински / Праславянски
Оригинална дума:*luna
От праславянското *luna, сродно с латинското luna. Коренът се свързва с индоевропейското *leuk- (светя, светлина).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • пълна луна
  • нова луна
  • тъмна страна на луната
Фразеологизми:
  • Свалям звезди и луна
  • Като паднал от Луната
  • Лае по луната

Популярни търсения и запитвания за луна

луна : правопис, синоними и значение на думата в българския език | Тълковен речник | Тълковен речник