слухтене
[sɫuxˈtɛnɛ]
слухтене значение:
1. (общо) Действието по глагола слухтя; напрегнато или тайно слушане, ослушване.
- Ударение
- слухтѐне
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- слух-те-не
- Род
- среден
- Мн. число
- слухтения
Примери за използване на слухтене
(общо)
- Продължителното слухтене зад вратата не доведе до разкриване на тайната.
- Кучето застана в поза на напрегнато слухтене.
Синоними на слухтене
Как се пише слухтене
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:слухтя
Отглаголно съществително име от глагола 'слухтя', който произлиза от корена 'слух'.