Енциклопения на българския език

подслушване

[potˈsluʃvɐnɛ]

подслушване значение:

1. (пряко) Тайно слушане на чужд разговор.
2. (техника/сигурност) Използване на технически средства за прихващане на комуникации (телефонни разговори, електронни съобщения).
Ударение
подслу̀шване
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
под-слуш-ва-не
Род
среден
Мн. число
подслушвания
Вид
несвършен
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на подслушване

(пряко)
  • Подслушването зад вратата се смята за невъзпитано.
  • Хванаха го в подслушване на колегите.
(техника/сигурност)
  • Незаконното подслушване на телефони е престъпление.
  • Службите използваха специални разузнавателни средства за подслушване.

Синоними на подслушване

Как се пише подслушване

Пише се с д в представката под-, въпреки че фонетично се чува 'ц' или 'т' пред 'с'.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:слушам
Представка 'под-' (тайно, скрито) + глагол 'слушам' + наставка '-не'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • телефонно подслушване
  • устройство за подслушване