Енциклопения на българския език

дебнене

[ˈdɛbnɛnɛ]

дебнене значение:

1. (общо) Тайно и напрегнато следене на някого с цел нападение, улавяне или разкриване.
Ударение
дѐбнене
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
деб-не-не
Род
среден
Мн. число
дебнения
Вид
несвършен
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на дебнене

(общо)
  • Лъвът прекара часове в дебнене на антилопата.
  • Полицейското дебнене продължи цяла нощ пред къщата на заподозрения.

Синоними на дебнене

Как се пише дебнене

Грешни изписвания: дебне не
Пише се слято. Двойно 'н' не е нужно, тъй като коренът завършва на 'н' (дебн-), но наставката е '-ене', а не '-нене' в смисъла на удвояване, макар резултатът да звучи така.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:*dьb-
Свързано със старобългарски корени, означаващи тихо прокрадване, стъпване на пръсти.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • тайно дебнене
  • постоянно дебнене
Фразеологизми:
  • дебна като котка мишка

Популярни търсения и запитвания за дебнене