скърцам

[ˈskrɤt͡sɐm]

скърцам значение:

1. (пряко) Издавам остър, рязък и неприятен звук при триене на две твърди повърхности една в друга.

2. (пряко) Трия зъбите си едни в други със силен натиск, обикновено от яд или насън.

Ударение: скъ̀рцам
Част на речта: глагол
Сричкоделение: скър-цам
Вид: несвършен
Преходност: непреходен
Спрежение: III спрежение
Видова двойка: скръцна

Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на скърцам

(пряко)

Старата врата скърцаше при всяко отваряне.
Снегът скърцаше под ботушите ни в студената нощ.

(пряко)

Той скърцаше със зъби от безсилен гняв.

Синоними на скърцам

скрибуцам, стържа, цвили

Как се пише скърцам

Грешни изписвания: скъцам, скарцам, скърцъм

Думата се пише с променливо я (в случая ъ заради твърдостта на предходните съгласни в корена, но фонетично се възприема като 'ъ'). Правилната гласна в корена е ъ – скърцам.

Етимология

Произход:Български

Оригинална дума:звукоподражателен

Звукоподражателен произход (ономатопея), имитиращ резкия и неприятен звук от триене (скр-ц).

Употреба

Чести словосъчетания:

скърцам със зъби
вратата скърца
дъските скърцат

Фразеологизми:

скърцам със зъби