Енциклопения на българския език

стържа

[ˈstɤrʒɐ]

стържа значение:

1. (битово) Трия повърхността на нещо с остър предмет или ренде, за да отнема части от него или да го раздробя.
2. (звук) Издавам рязък, неприятен, скърцащ звук чрез триене.
Ударение
стъ̀ржа
Част на речта
глагол
Сричкоделение
стър-жа
Вид
несвършен
Преходност
преходен
Спрежение
I спрежение
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на стържа

(битово)
  • Бабата стърже моркови за салатата.
  • Трябва да стържа старата боя от вратата, преди да я боядисам отново.
(звук)
  • Металът стържеше по асфалта при удара.
  • Цигулката стърже ужасно в ръцете на начинаещия.

Как се пише стържа

Грешни изписвания: стържа, старжъ, старжа

Коренната гласна е ъ. В 1 л. ед.ч. окончанието е (аз стържа), а в 3 л. ед.ч. е (той стърже).

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:строугати
Наследник на праславянската форма *strugati. Свързана със старогръцката 'streugomai'. В съвременния език е запазена кореновата гласна 'ъ' (от ер голям).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • стържа сирене
  • стържа боя
  • стържа на ренде
Фразеологизми:
  • стърже ми на корема

Популярни търсения и запитвания за стържа

стържа : правопис, синоними и значение на думата в българския език | Тълковен речник | Тълковен речник