Енциклопения на българския език

скрибуцам

[skriˈbutsɐm]

скрибуцам значение:

1. (Звук) Издавам остър, стържещ, неприятен звук при триене (за врата, колело, писец и др.).
2. (Преносно) Свиря лошо на струнен инструмент (цигулка, гъдулка).
Ударение
скрибу̀цам
Част на речта
глагол
Сричкоделение
скри-бу-цам
Използване
🗣️ Разговорна / жаргонна дума
Вид
несвършен
Преходност
непреходен
Спрежение
III спрежение
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на скрибуцам

(Звук)
  • Старата каруца скрибуцаше по калдъръма.
  • Перото скрибуцаше по хартията в тишината.
(Преносно)
  • Музикантът не свиреше, а направо скрибуцаше.

Синоними на скрибуцам

Как се пише скрибуцам

Коренът е звукоподражателен скрибуц-. Пише се с и.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:скрибуц
Звукоподражателна дума (ономатопея), имитираща неприятен, стържещ звук.
скрибуцам : правопис, синоними и значение на думата в българския език | Тълковен речник | Тълковен речник