простота
[prostoˈta]
простота значение:
1. (качество) Липса на сложност, заплетеност или излишество; яснота и достъпност.
2. (човешки характер) Скромност, непринуденост, липса на високомерие или хитрост.
3. (негативно) Липса на култура, ум или изтънченост; простащина (в по-мек смисъл).
- Ударение
- простота'
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- прос-то-та
- Род
- женски
- Мн. число
- няма
Примери за използване на простота
(качество)
- Гениалността на това решение се крие в неговата простота.
- Пишеше с удивителна простота и лекота.
(човешки характер)
- Тя очароваше всички с душевната си простота.
- Светата простота на хората от селото го умиляваше.
(негативно)
- Постъпката му издаваше невероятна простота.
Синоними на простота
Антоними на простота
Как се пише простота
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:прост
От прилагателното 'прост' + наставка за абстрактни съществителни '-ота'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- гениална простота
- душевна простота
Фразеологизми:
- о, свещена простота