Енциклопения на българския език

сключа

[ˈskʎut͡ʃɐ]

сключа значение:

1. (пряко) Приближавам краищата на нещо едно до друго или ги съединявам, затваряйки кръг.
2. (официално) Постигам окончателна договореност; подписвам договор или спогодба.
3. (военно дело) Обкръжавам някого или нещо (враг, крепост).
Ударение
склю̀ча
Част на речта
глагол
Сричкоделение
склю-ча
Род
няма
Вид
свършен
Преходност
преходен
Спрежение
II спрежение
Възвратна форма
сключа се
Видова двойка
сключвам
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на сключа

(пряко)
  • Тя реши да сключа вежди строго.
  • Децата ще сключат ръце за хорото.
(официално)
  • Успяхме да сключим изгоден договор.
  • Те планират да сключат брак през пролетта.
(военно дело)
  • Войските успяха да сключат обсадата около града.

Антоними на сключа

Как се пише сключа

Грешни изписвания: склуча, зключа
Пише се със с пред беззвучната съгласна к. Коренът е с ю.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:съключити
От представка „с-“ (събиране) и корен „ключ“ (затваряне, заключване).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • сключа брак
  • сключа договор
  • сключа примирие
  • сключа вежди

Популярни търсения и запитвания за сключа