Енциклопения на българския език

отворя

[otˈvɔrʲɐ]

отворя значение:

1. (пряко) Да направя достъпен входа или вътрешността на нещо, като преместя преграда (врата, капак, прозорец).
2. (преносно) Да направя нещо достъпно за ползване, да открия, да започна дейност.
Ударение
отво̀ря
Част на речта
глагол
Сричкоделение
от-во-ря
Вид
свършен
Преходност
преходен
Спрежение
II спрежение
Възвратна форма
отворя се
Видова двойка
отварям
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на отворя

(пряко)
  • Моля те, отвори прозореца, за да влезе чист въздух.
  • Ще отворя кутията, за да видя подаръка.
(преносно)
  • Ще отворя нов магазин в центъра.
  • Това откритие ще отвори нови хоризонти пред науката.

Антоними на отворя

Как се пише отворя

Грешни изписвания: утворя, отвуря
Пише се с 'о' (представка от-). Глаголът е от второ спрежение (ти отвориш).

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:отъворити
От представка 'от-' и корен, свързан с 'вър' (затварям, преграждам - срв. 'завър').

Употреба

Чести словосъчетания:
  • отворя врата
  • отворя очи
  • отворя дума
Фразеологизми:
  • отворя очите на някого
  • отворя сърцето си
  • отворя си устата

Популярни търсения и запитвания за отворя