Енциклопения на българския език

скамейка

[skɐmɛjkɐ]

скамейка значение:

1. (пряко) Пейка; приспособление за сядане (обикновено дървено) за няколко души.
2. (спорт) Мястото, където седят резервните играчи и треньорският щаб по време на мач.
Ударение
скамѐйка
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
ска-мей-ка
Род
женски
Мн. число
скамейки
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на скамейка

(пряко)
  • Учениците седяха на дървената скамейка в двора.
(спорт)
  • Треньорът остана на скамейката през цялото второ полувреме.

Синоними на скамейка

Как се пише скамейка

Грешни изписвания: скамеика, скъмейка
Пише се с й (и кратко) след гласната 'е', образувайки дифтонг.

Етимология

Произход:Латински
Оригинална дума:scamnum
През руското 'скамейка', умалително от 'скамья'. Коренът води началото си от латинското *scamnum* (пейка, подножие).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • резервна скамейка
  • подсъдима скамейка
  • ученическа скамейка
Фразеологизми:
  • дълга скамейка