пейка
[ˈpɛjkɐ]
пейка значение:
1. (бит) Мебел или съоръжение за сядане на няколко души, обикновено направено от дърво, метал или камък, с или без облегалка.
- Ударение
- пѐйка
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- пей-ка
- Род
- женски
- Мн. число
- пейки
Примери за използване на пейка
(бит)
- Двамата влюбени седяха на една пейка в парка.
- В чакалнята нямаше свободни пейки.
Как се пише пейка
Грешни изписвания: пеика
Думата се пише с й, тъй като следва съгласна 'к'. Звукът е [j] (йота).
Етимология
Произход:Турски
Оригинална дума:peyke
Заемка от турски език 'peyke' (ниска дървена скамейка край стената), която на свой ред вероятно е от персийски произход.
Употреба
Чести словосъчетания:
- градинска пейка
- резервна пейка (в спорта)
- дървена пейка
Фразеологизми:
- дългата пейка