Енциклопения на българския език

система

[siˈstɛmɐ]

система значение:

1. (Наука/Логика) Множество от елементи, които се намират в отношения и връзки помежду си и образуват определена цялост, единство.
2. (Организация) Установен ред, начин на подредба или организация на дейност.
3. (Политика/Общество) Форма на държавно или обществено устройство; строй.
Ударение
систѐма
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
сис-те-ма
Род
женски
Мн. число
системи
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на система

(Наука/Логика)
  • Слънчевата система се състои от Слънцето и гравитиращите около него небесни тела.
  • Периодичната система на елементите е фундамент в химията.
(Организация)
  • В библиотеката има строга система за каталогизиране.
  • Трябва да въведем система в работата си, за да сме по-ефективни.
(Политика/Общество)
  • Демократичната система се основава на избори.
  • Промяната на политическата система изисква време.

Антоними на система

Как се пише система

Грешни изписвания: сестема, сйстема
Пише се с и в първата сричка и е във втората.

Етимология

Произход:Гръцки
Оригинална дума:systema
От гръцки σύστημα (съединение, състав, устройство), произлизащо от глагола συνίστημι (съставям, обединявам).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • нервна система
  • операционна система
  • образователна система
  • имунна система
Фразеологизми:
  • влизам в системата