синдик

[sinˈdik]

синдик значение:

1. (Правна наука / Търговско право) Лице, назначено от съда да управлява делата и имуществото на търговец или дружество, обявени в несъстоятелност (фалит), както и да удовлетвори кредиторите.

2. (История) В миналото – длъжностно лице в градското управление или представител на корпорация в Западна Европа.

Ударение: синдѝк
Част на речта: съществително име
Сричкоделение: син-дик
Род: мъжки
Мн. число: синдици

Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на синдик

(Правна наука / Търговско право)

Синдикът разпродаде активите на фалиралото предприятие, за да погаси задълженията.
Съдът назначи временен синдик на банката.

(История)

Градските синдици се събраха, за да обсъдят новите налози.

Синоними на синдик

ликвидатор, представител, пълномощник

Как се пише синдик

Грешни изписвания: синдиг, сйндик, синдйк

Думата завършва на к. Проверка с формата за множествено число: синдикът -> синдици (редуване к-ц), което потвърждава беззвучната съгласна.

Етимология

Произход:Гръцки

Оригинална дума:syndikos

От гръцки σύνδικος (syndikos) – 'защитник', 'пълномощник'. Терминът преминава през латински (syndicus) и френски (syndic) с променено значение в сферата на правото и управлението.

Употреба

Чести словосъчетания:

назначен синдик
синдик на дружеството
права на синдика