Енциклопения на българския език

пълномощник

[pɐlnoˈmɔʃtnik]
Ударение
пълномо̀щник
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
пъл-но-мощ-ник
Род
мъжки
Мн. число
пълномощници
Докладвай грешка в описанието

Как се пише пълномощник

Съдържа буквата щ, която се произнася като [шт]. Пише се с ъ (пълен) и о (съединителна гласна).

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:пълен + мощ
Сложна дума, съставена от основите на 'пълен' и 'мощ' (сила, власт) + суфикс за лице '-ник'. Буквално: човек, който има пълна власт/сила да действа.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • процесуален пълномощник
  • търговски пълномощник
  • упълномощен пълномощник