Енциклопения на българския език

сигла

[ˈsiɡlɐ]

сигла значение:

1. (палеография) Условен знак или съкращение, използвано в стари ръкописи, надписи или монети за обозначаване на цяла дума или фраза.
2. (библиотекознание) Буквено или цифрово означение за идентификация на библиотека или архивен фонд в каталози.
Ударение
сѝгла
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
сиг-ла
Род
женски
Мн. число
сигли
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на сигла

(палеография)
  • Разчитането на сиглите в латинските епитафии изисква специални познания.
  • Монахът използваше сигли, за да пести място върху пергамента.
(библиотекознание)
  • Всяка библиотека в системата има уникална сигла.

Как се пише сигла

Грешни изписвания: сйгла
Пише се със с и и. Няма особени правописни трудности.

Етимология

Произход:Латински
Оригинална дума:sigla
От къснолатинското 'sigla' (съкращения), което вероятно е умалителна форма или свързано със 'signum' (знак).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • библиотечна сигла
  • разчитане на сигли

Популярни търсения и запитвания за сигла