Енциклопения на българския език

абревиатура

[abrɛviaˈtura]

абревиатура значение:

1. (лингвистика) Сложносъкратена дума, образувана от началните букви или срички на съставните думи в едно название.
2. (музика) Знак за съкратено записване на ноти в музиката.
Ударение
абревиату̀ра
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
а-бре-ви-а-ту-ра
Род
женски
Мн. число
абревиатури
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на абревиатура

(лингвистика)
  • БАН е абревиатура на Българска академия на науките.
  • В текста се използват много непознати абревиатури.
(музика)
  • Композиторът е използвал абревиатури в партитурата за улеснение.

Синоними на абревиатура

Антоними на абревиатура

Как се пише абревиатура

Пише се с е във втората сричка и и в третата: абревиатура.

Етимология

Произход:Италиански
Оригинална дума:abbreviatura
От италиански *abbreviatura* или къснолатински *abbreviatio*, произлизащи от латинския глагол *abbreviare* (съкращавам), който идва от *brevis* (кратък).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • сложна абревиатура
  • разчитам абревиатура
абревиатура : правопис, синоними и значение на думата в българския език | Тълковен речник | Тълковен речник