Енциклопения на българския език

изненада

[iznɛˈnadɐ]

изненада значение:

1. (психология) Емоционално състояние, породено от нещо неочаквано и внезапно.
2. (общо) Неочаквано събитие, случка или подарък.
Ударение
изненáда
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
из-не-на-да
Род
женски
Мн. число
изненади
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на изненада

(психология)
  • Лицето ѝ изразяваше пълна изненада.
  • За моя голяма изненада, той се съгласи веднага.
(общо)
  • Подготвихме му приятна изненада за рождения ден.
  • Мачът поднесе неприятна изненада за феновете.

Синоними на изненада

Антоними на изненада

Как се пише изненада

Грешни изписвания: изнинада, йзненада, изненъда

Думата се пише с е (изненада), тъй като коренът е свързан с не (отрицание) и надея се.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:из- + не- + надей
Производна дума от глагола 'изненадам'. Етимологично се свързва с корена за 'надежда' (старобълг. *naděja*) с отрицателна частица и представка, буквално 'нещо, на което не си се надявал'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • приятна изненада
  • елемент на изненада
  • хващам в изненада
изненада : правопис, синоними и значение на думата в българския език | Тълковен речник | Тълковен речник