секачка
[sɛˈkat͡ʃkɐ]
секачка значение:
1. (техника) Ръчен стоманен инструмент с клиновидно острие, използван за разсичане на метал или обработка на камък при удряне с чук; секач, длето.
2. (бита) Инструмент или приспособление за отсичане на клони, дърва или други материали.
- Ударение
- сека̀чка
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- се-кач-ка
- Род
- женски
- Мн. число
- секачки
Примери за използване на секачка
(техника)
- Майсторът удари със секачката и раздели металния лист на две.
- За обработката на този гранит ще ти трябва по-здрава секачка.
(бита)
- Вземи секачката, за да разчистим храстите в двора.
Как се пише секачка
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:сека
Произлиза от глагола 'сека' (режа, удрям с острие) с наставката за оръдие на действето '-ачка'. Сродна със старобългарската форма 'сѣщи'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- остра секачка
- стоманена секачка
- работя със секачка