Енциклопения на българския език

секач

[sɛˈkat͡ʃ]

секач значение:

1. (техника) Ръчен инструмент (длето) от закалена стомана за студено или горещо обработване (рязане, отсичане) на метал или камък.
2. (професия) Работник в дърводобива, който сече дървета; дървосекач.
3. (нумизматика) Инструмент (матрица) за отсичане на монети или самият майстор, който ги сече.
Ударение
сека̀ч
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
се-кач
Род
мъжки
Мн. число
секачи
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на секач

(техника)
  • Каменоделецът удари длетото със секача и отчупи излишното парче мрамор.
  • Шлосерът използва секач, за да премахне ръждясалия болт.
(професия)
  • Група секачи работеше в гората по разчистването на терена.
(нумизматика)
  • Фалшивият секач е бил използван за направата на тези антични имитации.

Синоними на секач

Как се пише секач

Грешни изписвания: сикач, секъч
Пише се с е в корена (от сека).

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:сека
От глагола 'сека' (режа с удар, отсичам) + наставка '-ач'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • остър секач
  • стоманен секач

Популярни търсения и запитвания за секач

секач : правопис, синоними и значение на думата в българския език | Тълковен речник | Тълковен речник