свод
[svɔt]
свод значение:
1. (архитектура) Криволинейно покритие (конструкция) на сграда или на отвор, която прехвърля тежестта върху опори (стени, колони) чрез натиск.
2. (преносно / поетично) Видимата полусфера на небето; небесен купол.
3. (право / администрация) Систематизиран сборник от закони, правила или документи.
- Ударение
- сво̀д
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- свод
- Род
- мъжки
- Мн. число
- сводове
Примери за използване на свод
(архитектура)
- Катедралата имаше величествен готически свод.
- Мазето беше изградено с каменни сводове.
(преносно / поетично)
- Звездите блестяха ярко на небесния свод.
- Тъмният свод над нас предвещаваше буря.
(право / администрация)
- Свод на законите на Руската империя.
- Подготвя се нов свод от правила за безопасност.
Как се пише свод
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:сводъ
От старобългарското *сводъ*, свързано с глагола *вести* (водя), означаващо „събиране на едно място“, „свързване“ (на камъните в арката) или „отвеждане“.
Употреба
Чести словосъчетания:
- небесен свод
- кръстат свод
- цилиндричен свод