небе
[nɛˈbɛ]
небе значение:
1. (пряко) Видимото пространство над земята, което изглежда като свод; атмосферата.
2. (религия) Мястото, където според религиозните вярвания обитават Бог, ангелите и душите на праведните; рай.
- Ударение
- небѐ
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- не-бе
- Род
- среден
- Мн. число
- небеса / небета
Примери за използване на небе
(пряко)
- Птиците летяха високо в синьото небе.
- Звездите обсипаха нощното небе.
(религия)
- Вярващите се молят на Отца, който е на небесата.
- Царството небесно.
Как се пише небе
Грешни изписвания: нибе
Дублетни форми за множествено число: небеса (по-поетично и църковно) и небета (по-рядко, в обикновена реч). Основната форма е среден род, завършваща на -е.
Етимология
Произход:Праславянски
Оригинална дума:*nebo
Наследствена дума от праславянски, сродна със санскритското 'nabhas', гръцкото 'nephos' (облак) и латинското 'nebula'. Първоначалното значение е 'облак', 'мъгла', 'атмосфера'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- синьо небе
- облачно небе
- звездно небе
- под открито небе
Фразеологизми:
- на седмото небе
- паднал от небето
- до небето
- като гръм от ясно небе