Енциклопения на българския език

купол

[ˈkupol]

купол значение:

1. (архитектура) Сводест покрив с форма на полукълбо или близка до нея, използван за покриване на сгради (църкви, джамии, обществени сгради) с кръгла, квадратна или многоъгълна основа.
2. (военно дело) Въртяща се бронирана част на танк или крепост, в която е монтирано оръдието.
Ударение
ку̀пол
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
ку-пол
Род
мъжки
Мн. число
куполи
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на купол

(архитектура)
  • Златният купол на храма блестеше на слънцето.
  • Архитектът проектира сграда с огромен стъклен купол.
(военно дело)
  • Командирът се подаде от купола на танка.

Синоними на купол

Как се пише купол

Грешни изписвания: копол, купул
Думата се пише с у в първата сричка и о във втората. Основното ударение пада върху първата сричка: ку̀пол.

Етимология

Произход:Италиански
Оригинална дума:cupola
Заета от италиански 'cupola', която произлиза от латинската умалителна форма 'cupula' (малка каца, бъчвичка), от 'cupa' (каца). Навлязла в българския език вероятно през руски или немски.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • църковен купол
  • небесният купол
  • танков купол

Популярни търсения и запитвания за купол

купол : правопис, синоними и значение на думата в българския език | Тълковен речник | Тълковен речник